Аз бях ли, не бях ли щурчето, детето -
сребристата панделка в ъгъла бях ли?
Идея за песен подхвърли небето,
а може би нея… не пях ли?
И кротко, и нежно възкликна небето,
снегът ли - не беше виновен?
Снежинки се стелеха меко, където
разплака се облак оловен.
Насреща зададе се ярка шейната,
а дядото смее се щастливо.
Послушни, очакват го вече Децата,
в очите му ражда се пламъче живо! ...