Гласът й - тих шепот,
без звук и екот.
Очи, преливащи от студена самота.
Поглед, обвит в черна мъгла.
Лице бледно кат смъртта,
запечатано във вечността.
Устни, изричали безброй лъжи,
с кървави, по тях, следи,
даряват с целувка последна,
поредната си жертва.
Черна кръв във вените тече,
мракът неспирно я зове.
Сърце, забравило за любовта,
за тая сладка топлота,
обречено на пустота,
моли се за край на таз съдба.
Прелестна, омайна красота,
на границата на живота и смъртта.
Пристъпва гордо през вековете,
не се опитвайте да я спрете.
© Поля All rights reserved.