Ноздрите ти тягостно издишат
димът на неизгарящи мечтания.
Със страст по тялото ми пишат
Библията на разгулни обещания.
Еднодневка ли съм или пък Жената?
Прикриваш се като вампир по пладне.
Но аз забравям да обърна се обратно,
към тебе тичам, сънено и жадно.
Дори да знам, че после ще си плащам,
с охота искам да си нося кръста.
Кръвта ми пиеш, ала аз се раждам.
Убиваш ме но пак и пак възкръсвам.