rarebird (Весислава Савова)
213 1794
Dec 9, 2008, 7:34 AM

Вампирът 

  Poetry » Phylosophy
772 0 5
 

Простена старият вампир:

„Безсмъртието вече натежава."

Пребродил целия всемир,

от самотата взе да му призлява.

Не сам, но толкова самотен,

сякаш преди никога не е бил.

Не стига, че остана сиротен,

а и кръв отдавна не беше пил.

Чу разбойникът тъжен и стар

как незнайна, малка хитруша

принесла своя девически дар

и опитомила вампир - да я слуша.

Посмя се, но после посърна.

Прииска му се това да бъде той.

В плаща червен се загърна

и страшен нададе, чудовищен вой.

Това не беше заплаха,

а отчаяние и страх.

Ето как вампирът заплака -

готов беше да стане за смях.

Такава е присъдата жестока,

когато с времето мерим ръст -

или тръгваме в грешна посока,

или ни сочат със пръст.

© Весислава Савова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??