Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна,
на страховете бента се отприщва,
залива те паническа тревожност,
не я ли спреш, накрая си разнищен.
Очи затварям, плавно се отпускам,
потеглям по невидими пътеки
и слънцето не е измамно лустро,
а верен гид в гористите просеки. ...