Кой създаде толкова крехък света?
Без надежда - да се разпада
на ударни дози недостиг на кръв,
на огнища от гняв и омраза,
на стъклена вата в безцветни очи,
на воденичен във шията камък...
Или просто забравихме наш'те греди,
но пък тръгнахме чужди да вадим.
Кой създаде толкова силен света,
та никой от никой да няма нужда?
Живеем почти като в кърпен чорап,
всяко парче - територия чужда; ...