ЕВГЕНИЙ:
Прощавайте, пристигнах твърде късно, видът ви строг е, неприлично свеж.
Но кой не би се радвал да откъсне цвета на роза, даже и под скреж.
Дори по челото ви да се спусне тревога, кичур – тъничка змия,
навярно устните ви ще са устни, които друг така и не разсмя.
ТАТЯНА:
"Визитите ви тук са нежелани" – гласът ви трепка, непокорно тих.
На танц единствен князът ще ме кани. Идете си: аз всичко ви простих"
ХОРЪТ:
Но на греха в размирното котило човек се ражда като единак.
И прошката – невинаги е милост, ни ласката – един пресветъл знак.
ЕВГЕНИЙ ...