За бесилото пишем, проклето,
за камата ти остра и тежък пищов...
Кой обаче сега да се сети
че в душата си кътал и друга любов,
че когато по пътя застигнат
от виелица снежна в балкана суров,
без очите от страх да премигват,
те е топлила нечия нежна любов?
Разделено на две е кървяло
твойто лъвско сърце от двугласния зов –
свободата, приел като цяло,
и една простосмъртна, човешка любов. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up