Сред морето от пустинята
на преплетени във страшен
мрак съдби.
Сред купчина нечистотия
от фалшиви ценности
и дрипави послания
за моден грим.
Сред шума на богохулни
викове и долни страсти,
сред мъглата от лъжи
и танца луд на лицемерен мим.
Сред недостига на
красота и постоянен глад
за святост.
Дочух Небесно ясен и
прецизен химн.
„Чут е вече
на светиите отчаяният стон.
Не се залъгвай,
защото падна.
Да, падна
Кулата със име - Вавилон.”
© Явор Костов All rights reserved.
"Сред морето от пустинята
на преплетени във страшен
мрак съдби"
Много ми хареса стиха ти!