Вавилонската кула? Кой каза, че тя

"е библейска, изтрита, стара мечта"?

Не вярвай, защото гигантката тази

издига се бавно и трупа талази

от грешки човешки, от алчността,

от мъка, от глупост и от беда.

Туловище ледностудена извила,

изсмуква душите ни, живата сила

и ние сме нейна основа и зид,

и острия връх, от отрова пропит.

Растейки през времето, святости смила,

безчетни съдби е робски пленила.

В растежа ѝ нищо съществено няма –

и слава, и власт, и прогрес е измама.

Примамва лъжливо всяко стъпало

и крачка по крачка нагоре изцяло

променя ни тъй неусетно и драма

настъпва със болка жестока, голяма.

Вавилонската кула разделя и мрази,

достойнство и честност как яростно гази.

Не път е към Рая, а дяволски път,

водещ направо към страшния съд:

Не тръгвай по нея! Бог ще те пази! –

Следвай сърцето си ти, любовта си!