Дока̀то се втора̀чвах дълго в листите,
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си,
да вярва първо в порите на кожата,
а не в копнежа, който без ръка,
е просто фалш предрѐшил невъзможното...
Но аз от плът и кръв съм най-човешка,
(баналното клише за извинение)
и всъщност имам правото на грешка,
с която да клеча̀ за опрощение... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up