Времето в дъждовни капки отброявам,
миналото- изживяна мимолетна суета.
Вплитам във косите си забрава,
пия от сълзите бистри на нощта.
Сега съм птица нейде над морето,
обсебена от лекокрила свобода.
Укрепват силите ми днес и ето
прелитам с крясъци над свойта самота.
А утре вече ще съм буря, насъбрала
хиляди сияещи прашинки от мечти.
В декора на живота профучала като хала
прегръща се с лунните лъчи.