Днес, не пия от вчерашното вино
и сладкия му вкус не ме опива,
дори да беше пивко и пенливо
на вчерашното – вече, не прилича!
Не трепти вкусът му по езика,
нито пък-главата ми омайва,
на днешния ми вкус, не е прилика,
а подправка към омлетна тайна.
Замъти се, не ми блести в очите.
Тръпчиво е.Разля се, като локва.
Смееха се на нощта сълзите-
пиянството ми, май, че вдига котва! ...