Вдигам тост за теб, Предателко!
Боли ме, но сълзи не потичат -
корава като камък е душата ми,
сърцето ми се е въоръжило с противоотровата.
Доказвай своята същност,
но не мога да те съжаля...
Немислимо е да го правя,
"гроб" изкопан от теб за мене зее...
Поне Земята по-топла е от твоето сърце -
аз ще съм добере...
Но ти не спирай да копаеш -
не преставай да си себе си...