tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
Jul 25, 2012, 4:10 PM

Вдишах тишина с благодарност 

  Poetry » Love
707 0 8

Душата ми притихна. Тишина.
Дори словата някъде се скриха.
Като пред буря, вятърът замря,
а птиците в гнездата се смириха.


И толкова бе тихо, че едва
дочувах всеки удар на сърцето.
Отмерваше то, с пулса на сърна,
желанието, скрито в битието.


Внезапен гръм. Избухна зарево.
Обля ме не стихийно, осъзнато.
Страстта, до днеска свита на кълбо,
разплете се, взриви ме без остатък.


Изрече свидни думи за съдба,
за заедност, за сливане в безкрайност.
Душа с душа се сляха на мига.
И вдишах тишина със благодарност.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??