Jun 23, 2011, 9:48 AM

Вдишана свобода 

  Poetry » Phylosophy
688 0 8

Улавям  с устни мигове красиви,
вдишвам ги с уханната липа.
Пулсират те, като въздишки  живи,
и литват пак щастливи над света.

Усмихват ми се спомени - съдбовни,
събрани във албум... за красота.
Прелиствам страниците многословни,
припомняйки си с  мъничко тъга
за времето от младостта, когато
летеше със разперени крила
онази птица бяла, хвърковата,
повярвала в добрите чудеса.
Насочена нагоре, осъзнато,
преследваше все нови върхове,
проблясваха перата ù във злато,
обагрени със ярки цветове. 
Тя  пееше си  песен чудновата,
че изборът е... лична свобода. 
---------------------------------------------------
Душата ми... до днес така богата,
пак вдишва всеки миг от любовта.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??