Oct 22, 2013, 8:43 PM

Вдъхновение 

  Poetry » Love
678 0 0
И понякога страдам,
дори в тихите ласки на дъждовния град,
който заспива замлъкнал с вечерния хлад.
Понякога спомням
как тия листа живяха в красота
и слънце любеше тях с бяла светлина...
А понякога сякаш побягваш
с листата по сивия път.
Ти идваш и се взираш в захлас
и в трепет очите ти грейват:
- О, вдъхновение, ела!
Ах, ако човек бе ти, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Данаилова All rights reserved.

Random works
: ??:??