Вървиш си сам насред гората,

вдишваш капчици роса.

Сутрин е, едва- едва зората

огрява спяща синева.

Зелените листа новородени,

огряни в нежна светлина,

блещукат, сякаш позлатени,

чувстващи позната топлина.

Сънено цветята се разтварят

и грейват с свойте цветове.

Омаяни от аромата поздравяват

птиците със чудни звукове.

Във транс стоиш и наблюдаваш,

потръпваш от нестихващата хлад,

и тихо във ума си обещаваш

винаги да бъдеш млад.