Иска ми се да те пресъздам в стихотворение,
да пиша за ръцете ти, които
безсънно нощем ме превръщаха в творение,
забравили, че трябва да ми се наситят.
Очите ти след тях да нарисувам,
но не със четка и бои. А с рима.
И веки път, когато се страхувам,
в мастилото да знам, че ще те има.
Искаше ми се да ти създам стихотворение.
Но думите ми някой бе изтръгнал.
Не се плаши. Ти пак си вдъхновение.
Сега ще те опиша как си тръгваш. ...