Стоях и само наблюдавах нищото,
зачудена, заслушана, замислена...
Придавайки му смисъла на Нещото,
Зациклях в него и залисвах се...
А времето минаваше през мене-
усещах как стрелката ме пронизваше.
И в тъпанчетата кънтеше време,
а душата ми безвремие зовеше...
И често пъти, с пръстите си,
мислено стрелките спирах.
Бивах вкопчена в прегръдките му,
после пусках ги и с тях умирах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up