Тъмно е и няма светлина,
вървиш студено в мрака,
бродиш и пронизва те злина,
сякаш стои и с остър нож те чака.
Тишина сковала е земята,
ала чуваш, ехото кънти,
разбъркват ти се мислите в главата,
коварно шепнат ти лъжи.
Докосваш бавно празнотата,
разпръснала се из света,
и чудиш ли се, чудиш къде е добротата,
къде са малките и стойностни неща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up