Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина.
Дори се дегизира във мечта.
Последно я видях преди години.
Не беше тук, а в някаква страна...
Повярвах, че ме следва по петите
и се завърнах в родния си град.
Търся я на хората в очите,
ала откривам болки, ужас, страх...
Разказвам, че наяве съществува,
но разказа си чувам само аз.
Дали и свободата всичко чува?
Ще дойде ли усмихната при нас?
Дали не сме залостили душите?
Прекрасност не минава през стена!
Време е да си множим мечтите
и да я видим тая, свобода...
© Валентин Йорданов All rights reserved.