Три години минаха, Бояне,
а от тебе нито кост, ни вест...
Тръгна на гурбет, а аз останах
да те чакам. Чакам те до днес.
То не беше обич, беше чудо –
сто пъти водите ми напи.
Тях напи, а в мене всея лудост –
цъфнал гюл на вейка се стопих.
Дружките ми веч се задомиха,
с мъж заспиват, имат си дечица.
Сам-самичка чакам да се мръкне -
спомен мътя, тъжна улулица. ...