Невинна съм, в сърцето си го зная.
Добра до болка е във мен душата.
Но някак си успя да ме омая,
за миг ми завъртя главата.
Не съм си падала по лоши,
които пълнят ми главата с въпросителни
и нощем съм обсипана с въпроси,
защо очите ти са толкоз удивителни?
Защо преди не ме влечеше,
да тичам и живея на ръба.
Дори и тайничко съзнанието не копнееше,
със пръсти да ме галиш по гърба. ...