Вече те няма до мен,вече си сън,
слънцето грее,но сякаш е мрачно вън,
времето е топло,птичките си пеят,
децата се радват,скачат и люлеят...

Аз също съм дете!Но явно пораснало,
аз също се радвам,но защо е за кратко?
Идваш до мен спираш и ме поглеждаш,
само да мигна и ти отново изчезваш.

Не бих могла да греша - това си ти,
толкова чаровен и толкова красив,
а може би те няма,може би ме подлудяваш,
може би си сянка и нарочно ме подминаваш...

Толкова силно вярвам в любовта,
но нея все я няма - все ме отбягва тя!
Сърцето така озлобено и наранено,
така задушено и така разкървено.

Очите ми сякаш са те виждали и преди,
ръцете сякаш са те докосвали и преди,
устните сякаш са докосвали твоите и преди...
Но всичко било е преди!Сега сърцето го боли!

Но каквото и да става аз знам,
че дори и отдалече ти не ще си сам,
ще те пазя и закрилям дори и след смъртта,
дори когато докоснем и целунем прахта!