Вече за кога?...

Jan 6, 2012, 1:38 PM

Poetry

728 0 2

Бих... но вече за кога А бих се върнала сълзите да изтрия и бих поплакала със тебе до зори... Но късно е сега да бъдем "ние" и късно е след ужаса да сме добри. И бих се вглеждала във тебе до припадък, и бих поела твоята вина, и бих издигнала подпори от упадък, но няма време все да съм добра. И бих простила всичките ти грешки - омразата и изневерите дори... И някак си, си мисля, е човешко, ала на мене няма кой да ми прости? И бих повярвала, че всичко е измама, и бих загърбила лъжливите дела, и бих ти се усмихнала - презрение да няма, и бих се върнала, но вече за кога? И бих поискала срама ти да го скрия, и бих те защитила от света, и бих се мъчила във тебе да открия сподавената, тиха доброта... Но струваш ли си, вече се съмнявам! Къде се свършват мракът и скръбта? Настигайки ги, днес се убеждавам - на прага са между живота и смъртта!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

LuchiaNichia (Лучия)

2012-01-06T17:28:13+02:00

Подкрепям Таня, и всичко по-горе говори, че си струва, след като си готова на толкова много неща, така че какво пък, прощаваш и продължаваш, особено ако другият е осъзнал грешката си се разкайва за това. Хубав е стиха, лее се, поздрав!
tanyavd (Татяна Борисова)

2012-01-06T14:58:01+02:00

Дори и на този праг си струва да се прости - и на другия и най-вече на себе си! Велико нещо е истинската прошка!