Вечен

Dec 27, 2007, 2:10 AM

Poetry » Phylosophy

677 2 13

Вечен
Скоро ще прегърна човешката съдба
и богато земята ще наторя.
От духа ми свободен,
ще порасне дъб - огромен.
От надежди и тъга -
плачеща върба.
От лудостта и радостта-
весела лоза.
Любовта ми ще се превърне на елха,
нея ще кичат със звезди и светлина.
И само гняв и омраза земята ще погълне ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вечен

Want to read more?

Random works