ВЕЧЕН ХРАМ
Душата ми е пустош безкрайна.
Разпръснати горещи камъни...
Зловещо впили се във почвата.
Счупени храстчета изсъхнали.
Строшени на прах клони вековни,
няма вода, извор, ни блато,
изоставено от всички, пресъхнало.
На ивици разпукната кора,
в която не минава жива жица,
нито живот, нито капчица вода.
Утъпкана душа, свличаща се в бездна, ...