milena_er (Милена)
7 22
Sep 10, 2008, 11:13 PM

Вечен кръстопът 

  Poetry » Phylosophy
1246 0 3
 

Вечен кръстопът

 

Черно-бял е светът около мен,

с един-единствен цветен нюанс.

Черно-бял минава всеки мой ден,

бродейки, сякаш изпаднал във транс.

 

Минавам по улици добре познати,

не срещам ни обич, ни похвала.

Опитвам да събудя съвестта ти,

когато моята отдавна е заспала.

 

И, въпреки че нося Библия в ръце,

аз отдавна я приемам като тежест.

Спряло е да чувства моето сърце,

въвлечено в живота мрежест.

 

Казват ми, смирението е вяра

за всеки праведен човек.

Но в душите им цари поквара,

а и моята не ще намери лек.

 

Трудно е да бъдеш просто „ти",

когато си отраснал сред „различни".

Трудно е, и много ми тежи

да бягам от мисли неприлични.

 

Защо да бягам, аз съм млад

и в мен напира порив нов.

Живея в рая на моя ад,

а сърцето ми е жадно за любов.

 

Не искам много, искам свобода.

Далеч от родовото бреме,

далеч от тяхната духовна нищета.

Искам да живея в друго време!

© Милена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??