chvassilev (Чавдар )
223 179
Feb 15, 2013, 10:12 PM

Вечер 

  Poetry » Phylosophy
734 0 0
До твоята завивка ще посядам
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада,
потънала в мечтанията бледи.
И после леко, с топлата завивка
открилото се рамо ще покрия
и с тъжната си, ледена усмивка,
една частица вечност... ще отпия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Random works
: ??:??