Sep 10, 2011, 12:40 PM

Вечер 

  Poetry » Love
1771 0 29
Нощта заметна звездната си мрежа
и хвана златоперката луна,
в настръхналите котешки копнежи
замърка неизбежно любовта...
Щурци, отпили билковото вино,
засвириха вечерен евъргрийн,
страстта нахлузи пак полата - мини,
кръстоса крак със чаша тръпен джин...
В косите ти събирам цветна рима,
на устните ти стих - куплет шепти,
на пейката до нас, в узряла диня,
щастливият ни миг тъй сладко спи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??