Вечер, когато обсипят небето звезди
и луната помилва ги с нежна милувка,
под одеялото, сгушени тихо - аз и ти -
споделяме вече брачни целувки...
А помниш ли нашето звездно небе -
как искреше от думи, още неказани?
Сега не знаеш, но прегръщаш ти две
сърца в моето тяло - скрити и пазени...
© Хриси Саръова All rights reserved.