Лежи самотна лодка на брега –
забравена, скрибуцаща коруба!
До нея друга в пясъка – една
пресъхнала душа с обшивка груба!
С разбито, кухо, дъсчено сърце,
проплаква, заглушена от прибоя...
Животът куп надежди ми отне,
но спомените дълго ще са мои!
Че търси пристан вечно любовта,
понесена от морските талази
към този бряг, над който вечерта
припада тихо, спомени да пази!