Вечер в „циганското“ лято...

Бавно над Света се стъмва,

светъл звезден прах се сипе,

вятър тих едва пристъпва –

нежен хлад вечерен щипе...

Огнена звезда загатва

тайните си извънземни...

Мен ме грабват водопадни –

страсти стари, но проблемни...

... За това съм днес в полето

още в лятото унесен

с мислите си – общо взето,

че зад ъгъла е: Есен...

... и че спрял зад хоризонта

чака Северният вятър –

да завие с не запомнен

танц от вихри над земята...

... и с мъгли нетърпеливи

дребен дъжд наред да ръ́си,

и палитра с тъжно-сиви

цветове във дните къси...

Рано вече ще се мръква,

но́щите ще са безкрайни,

а Животът ще отмъква

от страстта ни нежни тайни...

Може би е обяснимо

в този предсезон разкошен –

мислите да са раними

още не родени о́ще!...

Че в неясна перспектива

със душата се усеща,

как полека си отива

с лятото и о́ще нещо...

Че и Любовта дори се

чувства вече застрашена

и в инстинктите си крие

всичко още не сломено!...

... В този предсезон годишен

на нахлуващата Есен –

аз съм Споменът предишен

с Лятото сега понесъл...

Знам, че Времето пътува

в странни Орбити космични

и е Прехода вълнуващ

с всеки свой етап магичен!...

И ще трябва на настро́им

с „нови данни“ сетивата –

за да може да повторим

в „нашият безкрай“ и Лятото!...

... а такива са законите

отредени от Вселената,

че с промяната в сезоните –

отброяваме си Времето!...

04.09.2020.