Aug 22, 2014, 11:50 PM

Вечер в Месемврия 

  Poetry » Love
497 0 6

Сред шум на скъпи возила

вървя към мелницата стара.

Край мене цъфнали цветя

изпъстрят с багри тротоара.

 

Месемврия ми дава знак

с ръка, а крепостните кули

следят вечерния маяк

под звездното небе на юли.

 

До портите ме чакаш ти –

жена с осанка на богиня!

Разнежен, топъл бриз лети

над крехки палми и смокини.

 

И в този древен, вечен град

душите ни намират пристан–

тук, в пренаселения свят

от сенки, в космоса улисан!

 

Притихва сънното море.

Вълните в залива заспиват.

Едно забравено щурче

в зида на църквата се скрива.

 

Но странен, оглушал гайдар

със кръшни ритми ни залива,

напомняйки– добър и стар–

че щъркелите си отиват!

 

Че лятото ще свърши пак,

че много скоро идва есен...

А златният, вълшебен бряг

ще пази спомените в песен!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??