В сряда вечер трусът е гарантиран, отсреща ми дреме човек депресиран.
В сряда вечер и той като мен навярно разлишлява, че погрешно е изобщо да се насява.
В сряда вечер в дерето хвърлено е сърцето,
плаче като дете клето.
В сряда вечер душата отново се бунтува и за това сърчице ранено тъгува.
В сряда вечер душата и сърцето разделени, търсят се по стари дири разрушени по пътища прашни.
В сряда вечер дори лекият полъх не може да утеши, това сърце, дето в дерето кърви.
В сряда вечер артериите са запушени от мъка,
дори кардиограмата не е успешна да излекува тая мъка човешка.
В сряда вечер душата се скита, сърцето тя иска да открие, в неговите коси пръсти да зарие.
В сряда вечер душата среща различни хора усмихнати, препрели пръсти, а нейните треперят, нямат кого да прегърнат и отново самотни посърват.
В сряда вечер капка оптимизъм не се намира, ...