Apr 18, 2013, 5:29 PM

Вечерни мисли край морето 

  Poetry
467 0 3

Във моята душа моряшка

ухае на море и сол.

И спомена, като тояжка

подпира хълбока ми гол.

 

Стоя на този бряг вечерен

и губя погледа си в мрак.

А там, на хоризонта черен

се вдига лунният матрак.

 

И кратки светлини от фара

далдисват в морското небе.

Далече някъде цигара

горещо въздуха оре.

 

Прииждат тихите вълнички

и ближат пясъка студен.

А после пръските - сълзички,

намокрят спомен разграден.

 

И споменът сега ме връща

назад във детските ми дни

и как морето ме прегръща

със свойте нощни светлини.

 

Сега усещам как ме сгрява

в сърцето морската любов.

И сякаш тя ме подмладява

за дълъг път да съм готов.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??