Оголя градината,
осиротя,
чернеят мрачно само клоните.
Дим се вие
кротко от комините,
от небето сълзи тихо ронят се.
Уморен
денят си тръгва
мокър, тъжен и премръзнал.
Бавничко
нощта пристъпва
с топъл звезден шал загърната. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up