ВЕЧЕРНЯ ЗА ПРОШКА
Денят се свърши някак изведнъж.
Преди да е дошъл, и си отиде.
Ще се залутам в есенния дъжд –
неясен силует, почти невидим.
Без име. ЕГН. И без адрес.
Нарамил само дрехата си връхна.
Благодаря ти, Боже, че и днес
успях въртопче въздух да си вдъхна.
Че бяха с мене хората добри.
И в шепата ти щедър бе черпака.
И твоята десница ме смири, ...