Обичам те, Мирослава, на сърце си ми
и не зная какво да правя.
Жени красиви много, но сърцето за теб ме
кара да копнея.
И пак ме връща в спомените за теб, тежко ми е
на душата, самотата за теб ме кара да мечтая.
Прекрасна беше ти, но за сърцето няма пречки,
в него като снимка вечна ти остана.
Чувствата за теб вечни ще останат,
само в спомените си с теб ще бъда.
С' спомените ще живея,
каква жена прекрасна продължавам да обичам.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up