Не ме  интересува, че боли.

Любовта ти нек′ ме разтопи!

Душата ми  с твоята да изгори

сред море от мечти.

Заедно да растем и остареем.

Благодарение на любовта да копнеем.

Тя поддържа човека жив.

Прави всеки глупак талантлив.

Любовта е изкуство заразно.

Порази ли те, му става ясно,

че да обича е роден осъзнава

и на една душа се отдава.

Отредено бе на мен

да съм в твой плен.

Сърцето ми е в теб сега

и никога не ще умра.

Ако очите ти са огледало,

искам да се огледам.

Ние с теб сме едно цяло

и с любов, нещастие погребвам.

Когато устните си доближим,

Бог ще навестим.

Ще му докажем, че любов съществува,

той дори на нас ще робува.

Как така се срещнахме, не зная.

Може би нарочно, съдбата ни събра.

Без теб не мога да мечтая.

Със теб никога не ще скърбя.

Всяка ограда между нас е пречка,

чакайки да направим грешка.

С времето силни ние ще станем,

че сме влюбени, ще докажем.

Слънцето навярно ми завижда,

щом не може да те прегърне.

Моят късмет как бясно ненавижда.

Моята топлина ще те обгърне.

Като остров си ти

сред море от мечти.

Около теб мечтатели ридаят,

към други момичета могат само да нехаят.

Сърцето ми на пух и прах да стане.

Че го обичаш, дано то да схване.

Обичам те!!!