AvR1tO (Дивата Лагуна)
44 78
Nov 29, 2008, 11:49 PM

Вечната 

  Poetry » Other
1538 0 5
ВЕЧНАТА
Отново спомените в мен бушуват
и сякаш съм на триста века,
и все едно, че съществувам
откак се е родил човекът.
И бях принцеса в златни накити,
робиня нечия съсипвана,
второ слънце бях за траките,
Земята райска и реликвата.
В борбата бях във всеки миг,
живот раздавах и отнемах.
И подвигът ми бе велик, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дивата Лагуна All rights reserved.

Random works
: ??:??