Dec 30, 2008, 10:57 PM

Вечната надежда 

  Poetry » Other
693 0 1
Вечната надежда

За тебе ще събудя тишина
и ще накарам крясък да заглъхне,
да се разкае вечната вина
във дните наши - страшни и объркани.

Стомана ще разплача в тоя час.
Луната ще накарам да престане
да свети в свойта мощ над нас.
Страхливите дори за теб възстават.

На скитниците ти показваш път.
Слепците ти към правдата повеждаш.
На гладните даряваш свойта гръд.
Жена си ти.

Жената е надежда.

26.12.08г.
14:22

© Люляк All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силен и истински стих!!! Много ми хареса!!!
Random works
: ??:??