ВЕЧНИЯТ МИГ ЛЮБОВ
... отиде си – и вятърът след миг
на дипли вейна роклицата твоя,
събрал душа в един прощален вик,
със шапката ти махах на завоя,
отмъкна те проклетото такси,
и аз не знам коя поред неделя
сънувам те с развихрени коси! –
връз моята напусната постеля,
щом блузката ти – шеметна ликра,
ми кацна върху книжната полица,
и сетне – гола, топла и добра, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up