valia1771 (Ивон)
371 11612
Jun 22, 2018, 3:35 PM

Вечният влак 

  Poetry
1958 12 19

Този влак е невидим, безшумно пълзи

по безкрайните релси на мъката,

той е пълен догоре с безгрижни души,

спира само на гара Разлъка.

 

И се движи без план, без посока дори,

според някакво Божие разписание,

но когато премине през мене боли,

а е все на един сън разстояние.

 

Ето, виждам я мама със златни коси -

до прозореца седнала вляво,

пак е правила баница в ранни зори

и събуждам се сита и бяла.

 

 

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??