mechtaq_za_teb (Валентина)
90 35
Jun 12, 2008, 4:04 PM

*Вечно Мълчание* 

  Poetry » Love
689 0 1
Когато ме обричаше на нищото,
се молих просто да поспреш,
а за тебе вече бях излишната,
която можеше по всяко време да крадеш.

Когато исках просто да запазим
частица от това, което сме били,
ти най-жестоко във калта я хвърли,
нож в сърцето ми заби.

Тогава вече огънят угасна
вътре във ранената душа,
но ти така и не престана,
и аз от болката не спирах да крещя.

Опитвах се да се откъсна
от теб и от тъгата, дето ми донесе,
защото вече бях разкъсана,
и не зная как сърцето го понесе.

Тогава ти отново се завърна,
но този път безсилна бях, за да крещя.
Главата във страни едва извърнах...
Не казах дума, просто замълчах!

© Валентина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Имаш голям талант!Всичките ти стихчета ми харесват, а и са много близки до мен.
Random works
: ??:??