В погледа ми диша тишината,
събрала празните ми делници,
безмълвен останал е гласът ми,
пресипнал дори и в мислите ми.
В черен цвят обличам нощите си
и самотата всяка вечер ме целува.
Насън с изстинали пръсти ровя
в пустите си дни за капка топлина.
Пак лятото ще е дъждовно – в очите ми!
Както бяха и пролетта и зимата ми.
И ще дишам изпарения от сълзите си.
И ще преглъщам начупени мечтите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up