Sep 5, 2008, 7:11 PM

Вечно сбогом! 

  Poetry
781 0 8
Вечно сбогом!

Привикнах с поредни сбогувания,
с лутането между истина и блян…
Любовта е само преструване,
щом е всеки ден пропилян.

А те исках! Вселената знае!
(Хиляди пъти за тебе й шепнех!)
Запалих те, за да се опаря.
За да заплача и да се сепна.

Привикнах с това да те няма!
(Уморих се от много сънуване…)
Обичах премного (за двама).
Твоята обич… е само преструване!
6.09.2008 г.

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • сродна душичка си ми ти...
  • Тъжно..Хареса ми!!!Поздрав и прегръка!
  • Благодаря ви за милите думи!
  • Хубаво е!
  • Привикнах с това да те няма..

    но трудно се привиква със спомените.. и с въпросът.. ЗАЩО ?..

    Поздравления ,6 !
  • Тъжно...
  • Когато е преструване,
    то не е любов,
    а само е сънуване,
    мираж и блян суров!
    Поискай от Вселената,
    изгревът за теб,
    така ще да запалите,
    слънце в твоят ден.
  • Много ми харесва...
    Разбирам думите ти...Имаш сродна душа.
Random works
: ??:??