Защото в теб потъвам сутрин,
в очите ти, очакващи съня да ме напусне
и ме обгръщаш във зелена ведрина!
Защото в теб се сгушвам вечер
след бури, ветрове и прашни срещи,
в ръцете ти - гнездо от топлина!
Гневът ми, лумнал огън бурен,
поглъщаш, потушаваш във мълчание
и ми носиш тиха, тиха светлина!
Във горест пак си там, насреща,
към вярата ме връщаш безусловно,
даряваш ме с душевна тишина! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up