Вечност...4
Подхвана ни Нечакан Вихър
с красив Каприз в безумен зов -
и с нежен повей лъхна тихо
край нас: „Внезапната любов...“
(Изтръпнахме от страст и не́га,
кресче́ндо ускорили Дъх,
но в миг – подгонени от него –
достигнахме безимен връх!...)
Докоснахме Самата Вечност
в Божественото Естество́ –
надвили Земната обреченост ...